|
Ако искате да усетите магическото очарование на българския “Гран каньон” –т.н. “Ломове”, трябва да се насочите на североизток към Природен парк “Русенски Лом”, който обхваща поречието на едноименната река и нейните притоци. През дългия ледников период, дебелите 2500 метра пластове варовик, обграждащи реката, постоянно се повдигали така, че руслото на Русенски Лом днес е врязано на дълбочина до 100 м в скалите, образувайки неповторимата си каньонова долина, наричана “Ломовете”. Добре запазеното природно богатство на този скалист каньон, издигащ се малко неочаквано сред обширната Добруджанска равнина, е обявено за Природен парк през 1970 г.
|
|
От биологическа гледна точка, уникалността на този български “Гран каньон” е в това, че той се явява едновременно северна граница за разпространението на много южни и средиземноморски видове и южна граница за редица растения и животни, характерни за степите и за по-северни географски ширини. Затова и разнообразието на растения е забележително – в защитената територия са регистрирани над 650 вида. А емблемата на парка е черният щъркел, който тук гнезди не по дърветата, а в скални ниши. Особено интересен и богат е още светът на грабливите птици в каньона – орли, ястреби, соколи, лешояди. Пернатите като цяло са най-многобройните обитатели на Ломовете – в парка се срещат близо 200 вида птици, 172 от които са защитени или изчезващи. За отбелязване е също, че над половината – 110 вида пернати гнездят в природния парк. Друг знаков вид за Ломовете са прилепите. Тук се срещат цели 23 вида прилепи от общо срещащите се в Европа 29 вида. Богат е светът на бозайниците с неговите 68 вида. Отличителен белег на парка са още цъфтящите напролет люляци по скалите и красивите орхидеи.
В чисто туристическо отношение самобитността на Природен парк “Русенски Лом” е в повсеместното съжителство на исторически и природни забележителности, което е сериозен залог за успешен устойчив туризъм.
“Това е природен парк с два археологически резервата в него и същевременно едно от петте орнитологически важни места в България – в случая за гнездящите в скали птици – обяснява директорът на парка Милко Белберов. - Тук се срещат и египетският лешояд, и орли, соколи, бухал, черен щъркел и други редки птици. А отвесните скали на Поломието пазят много история. Експертите наброяват тук между 200 и 300 скални манастири и обители, където в свещено уединение са работили зографи, граматици... Живописността на природата и историческите паметници в каньона привличат много художници и фотографи. Особено популярен е пленерът “Еко-арт”, който вече 6-та година събира в “Русенски Лом” художници от България и чужбина.”
По време на Второто българско царство /13-14-ти век/ намиращият се в пределите на парка крепостен град Червен е бил важен воден, търговски, административен, производствен и духовен център. От тази епоха, край близкото с. Иваново са запазени пещерни обители и скални църкви с изящни стенописи, влезли в списъка на ЮНЕСКО за обектите на световното културно наследство.
“Освен културно-исторически, “Русенски Лом” предлага и интересни екологични маршрути, подчертава директорът Милко Белберов. - Първо създадохме една дендро-пътека, по протежение на която означихме интересните дървета и храсти – над 60 вида, а също и цъфтящите там 6 вида орхидеи. По екопътеката можете да попаднете и на находища на ендемитни видове, срещащи се само там. В момента подготвяме и един воден маршрут – “С кану из дивата природа на “Русенски Лом”. Вече има много желаещи, които са се записали за това вълнуващо приключение. Спускането по реката е в продължение на 12 км и преминава през живописната историческа част между крепостта Червен и Ивановските скални църкви.”
Дирекцията на резервата е инсталирала видеокамера в едно от скалните гнезда на лешоядите, за да проследява хранителния режим на малките и при необходимост да помага той да бъде разнообразен. А за прехраната на 10-те гнездящи двойки черни щъркели е построен рибарник. За отбелязване е, че посланието на ръководството към местното население в района на парка – “Опазвайте уникалното природно богатство, защото то е залог за икономическото развитие” е добре прието. “Много от кметовете на селата от Поломието биха искали защитената територия да се разшири и обхване и техните земи, отбелязва г-н Милко Белберов. - Хората вече оценяват това, което притежават – тази изключителна природа, тази живописна долина и знаят, че от опазването й може и да се печели. Много от кметовете на села извън защитената природна територия имат желание да се присъединят към нея. Например искат по притока Черни Лом Природният парк да се разпростре от Червен към с. Пепелина, като в тази територия влезе пещерата Орлова Чука със своята колония от прилепи и чудни пещерни образувания. Или по Бели Лом паркът да стигне до резервата “Бели Лом”, включвайки селата Писанец и Вятово.”
Роза Дамянова
|
Дом за възрастни хора "Свети Димитър" 
